13 сент. 2007 г., 08:56

Сбогом . . .

625 0 2

Сбогом, моя любов.

Сбогом, пясъчни мечти.

Сбогом, радостен живот.

Сбогом, вятърни души.

 

Живот във шепите събирам.

Живот от горските листа.

Живот във слънцето аз взирам.

Живот от морската вода.

 

И ето идва самотата

и бие с камъни по мен.

И тъй открадна ми съдбата

и пее с тъжен тон рефрен.

 

Защо, какво, къде, кога,

защо останах сам в нощта,

защо отидох при звездите,

защо объркаха се дните.

 

Любов жестока и страдална,

Любов и вятър, думи грешни,

Любов небесна и астрална,

Любов, описвам я със песни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...