13.09.2007 г., 8:56

Сбогом . . .

629 0 2

Сбогом, моя любов.

Сбогом, пясъчни мечти.

Сбогом, радостен живот.

Сбогом, вятърни души.

 

Живот във шепите събирам.

Живот от горските листа.

Живот във слънцето аз взирам.

Живот от морската вода.

 

И ето идва самотата

и бие с камъни по мен.

И тъй открадна ми съдбата

и пее с тъжен тон рефрен.

 

Защо, какво, къде, кога,

защо останах сам в нощта,

защо отидох при звездите,

защо объркаха се дните.

 

Любов жестока и страдална,

Любов и вятър, думи грешни,

Любов небесна и астрална,

Любов, описвам я със песни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...