Sep 13, 2007, 8:56 AM

Сбогом . . .

  Poetry
630 0 2

Сбогом, моя любов.

Сбогом, пясъчни мечти.

Сбогом, радостен живот.

Сбогом, вятърни души.

 

Живот във шепите събирам.

Живот от горските листа.

Живот във слънцето аз взирам.

Живот от морската вода.

 

И ето идва самотата

и бие с камъни по мен.

И тъй открадна ми съдбата

и пее с тъжен тон рефрен.

 

Защо, какво, къде, кога,

защо останах сам в нощта,

защо отидох при звездите,

защо объркаха се дните.

 

Любов жестока и страдална,

Любов и вятър, думи грешни,

Любов небесна и астрална,

Любов, описвам я със песни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...