Sep 13, 2007, 8:56 AM

Сбогом . . .

  Poetry
627 0 2

Сбогом, моя любов.

Сбогом, пясъчни мечти.

Сбогом, радостен живот.

Сбогом, вятърни души.

 

Живот във шепите събирам.

Живот от горските листа.

Живот във слънцето аз взирам.

Живот от морската вода.

 

И ето идва самотата

и бие с камъни по мен.

И тъй открадна ми съдбата

и пее с тъжен тон рефрен.

 

Защо, какво, къде, кога,

защо останах сам в нощта,

защо отидох при звездите,

защо объркаха се дните.

 

Любов жестока и страдална,

Любов и вятър, думи грешни,

Любов небесна и астрална,

Любов, описвам я със песни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...