pamitam (Памела)
57 35
22 mar 2017, 19:47

Сбогом бабче 

  Poesía » Verso libre, Otra
1101 2 3

- Някой да помогне - викаше тя,

а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .

Тя, горката, вярваше в чудеса.

Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...

И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня...
Клюмнала главата си надолу,

да и мине уж, като всяка болка на шега.. Но от: 
- Бабо хайде ставай., шегата остана на страна...

Тръгнах да напипвам пулс,

но сърцето ѝ само един удар си избра... 
Писнах аз:
- Бабо събуди се!! – но баба се отпусна и заспа...

 А болката остана ѝ в съня...

© Памела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Факта от смъртта не е страшен , колкото е страшна липсата....
  • Много чуствено и докостващо сърцето !
  • Успя да ме разплачеш! Аз също загубих един от най-важните хора в моят живот, а именно баба ми и знам колко е страшно! Надявам се да ти вдъхна вяра, че те са все още с нас, а и ти мисля че знаеш... нищо, че физическата им липса толкова се засилва в нас!
Propuestas
: ??:??