Сбогом бабче

Poesía » Verso libre, Otra

1.5K 2 3

- Някой да помогне - викаше тя,

а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .

Тя, горката, вярваше в чудеса.

Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...

И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня...
Клюмнала главата си надолу,

да и мине уж, като всяка болка на шега.. Но от:
- Бабо хайде ставай., шегата остана на страна...

Тръгнах да напипвам пулс,

но сърцето ѝ само един удар си избра...
Писнах аз:
- Бабо събуди се!! – но баба се отпусна и заспа...

А болката остана ѝ в съня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pamitam (Памела)

Факта от смъртта не е страшен , колкото е страшна липсата....

2017-03-24T08:55:38+02:00
BETCHUALENG (Теодор Тодоров)

Много чуствено и докостващо сърцето !

2017-03-23T20:33:35+02:00
tanita21 (Татяна Василева)

Успя да ме разплачеш! Аз също загубих един от най-важните хора в моят живот, а именно баба ми и знам колко е страшно! Надявам се да ти вдъхна вяра, че те са все още с нас, а и ти мисля че знаеш... нищо, че физическата им липса толкова се засилва в нас!

2017-03-23T18:41:12+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0