Сбогом бабче

Поезия » Свободен стих, Друга

1.5K 2 3

- Някой да помогне - викаше тя,

а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .

Тя, горката, вярваше в чудеса.

Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...

И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня...
Клюмнала главата си надолу,

да и мине уж, като всяка болка на шега.. Но от:
- Бабо хайде ставай., шегата остана на страна...

Тръгнах да напипвам пулс,

но сърцето ѝ само един удар си избра...
Писнах аз:
- Бабо събуди се!! – но баба се отпусна и заспа...

А болката остана ѝ в съня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pamitam (Памела)

Факта от смъртта не е страшен , колкото е страшна липсата....

2017-03-24T08:55:38+02:00
BETCHUALENG (Теодор Тодоров)

Много чуствено и докостващо сърцето !

2017-03-23T20:33:35+02:00
tanita21 (Татяна Василева)

Успя да ме разплачеш! Аз също загубих един от най-важните хора в моят живот, а именно баба ми и знам колко е страшно! Надявам се да ти вдъхна вяра, че те са все още с нас, а и ти мисля че знаеш... нищо, че физическата им липса толкова се засилва в нас!

2017-03-23T18:41:12+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0