Сбогом бабче

Поэзия » Свободный стих, Другая

1.5K 2 3

- Някой да помогне - викаше тя,

а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .

Тя, горката, вярваше в чудеса.

Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...

И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня...
Клюмнала главата си надолу,

да и мине уж, като всяка болка на шега.. Но от:
- Бабо хайде ставай., шегата остана на страна...

Тръгнах да напипвам пулс,

но сърцето ѝ само един удар си избра...
Писнах аз:
- Бабо събуди се!! – но баба се отпусна и заспа...

А болката остана ѝ в съня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pamitam (Памела)

Факта от смъртта не е страшен , колкото е страшна липсата....

2017-03-24T08:55:38+02:00
BETCHUALENG (Теодор Тодоров)

Много чуствено и докостващо сърцето !

2017-03-23T20:33:35+02:00
tanita21 (Татяна Василева)

Успя да ме разплачеш! Аз също загубих един от най-важните хора в моят живот, а именно баба ми и знам колко е страшно! Надявам се да ти вдъхна вяра, че те са все още с нас, а и ти мисля че знаеш... нищо, че физическата им липса толкова се засилва в нас!

2017-03-23T18:41:12+02:00