Сбогом, свят на феи и на гълъби,
разрушен е от бомби града ми.
Сбогом, думи красиви и безсънни.
Сивота, добре си ми дошла!
Навреме спирам, даже закъснях,
убити вери погребвам без жал.
Търпението като кафе прекипя.
И какво от това?! Същата кал
ще газим, от която сме родени.
Любовта е илюзия на болни души.
Кръвта остана навън от вените
и се разлива из прашните ни дни.
Сбогом, пъстър свят на птици,
орисващи небосвода със песни.
Добре дошли сте ми, хищници -
обещайте ми пирове бесни!
Добре дошла, есен сред лято -
увехнали цветя ми подари!
По пътищата се премятат
зловещо отрязаните им глави.
Сбогом, гълъби и барабани.
Сбогом, приказки стари.
В града ви нищо не остана -
отровни сълзи покапват в плътта ви,
гняв безумен над вас ще стоваря...
© Кали Пламенова Todos los derechos reservados