Сбогом, свят на феи и на гълъби,
разрушен е от бомби града ми.
Сбогом, думи красиви и безсънни.
Сивота, добре си ми дошла!
Навреме спирам, даже закъснях,
убити вери погребвам без жал.
Търпението като кафе прекипя.
И какво от това?! Същата кал
ще газим, от която сме родени.
Любовта е илюзия на болни души.
Кръвта остана навън от вените
и се разлива из прашните ни дни. ...