22 ago 2010, 12:43

Сбогом казах!

  Poesía » Otra
958 1 7


Всички си тръгвате...

Ами сбогом тогава!

Щом като се уморихте от живота-

лягайте. Почивайте във мир...

Кръстовете се научих да поставям.

И венци ще мога да сплета.

...и ще плача. ...и ще плащам.

Все някой трябва да го прави

за вас, и за мен, и за другите,

които като вас ще ме напуснат.

И той си отива.

Виж как се е забързал.

Малко като него се завръщат.

Е, аз оставам. Работа ме чака,

а трябва и да плащам на палача.

Но...

докато въздухът ми свърши,

докато мога глава да изправям,

и дори да каталясам' да ви търся

поглед все нагоре ще отправям.

Към небето.

Научих се и тъмнината да разчитам.

Вие си светете. Тука не можахте.

Тук все режими има, има кризи.

Силни като мен ще оцелеят,

а вие си вървете...

Сбогом казах!

............................

А...

когато дойда там ме посрещнете.

Сега се сърдя, да, но ми простете!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...
  • "време за живеене, и време за умиране..."
    За всичко има време под небето, Ани.
    Тъжно е, но е истинско...
  • С различен поглед към Отвъдното...
    Много сполучливо!
    Поздравления!
  • Поздравления!!!
  • ...От другата страна на бариерата

    останала съм. За да ги изпращам...

    Все по-сама... И все по-непознати

    край мен живеят и си правят планове,

    в които аз не си откривам мястото...

    Навярно, може би, ведно с душата си,

    от другата страна на бариерата

    пренесла съм очакване и спомени,

    пренесла съм частици от сърцето си,

    най-важното от мен и най-основното...


    Тъжно е при теб Ани. И думите, и красотата, и слънцето...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...