Сбогом казах!
Всички си тръгвате...
Ами сбогом тогава!
Щом като се уморихте от живота-
лягайте. Почивайте във мир...
Кръстовете се научих да поставям.
И венци ще мога да сплета.
...и ще плача. ...и ще плащам.
Все някой трябва да го прави
за вас, и за мен, и за другите,
които като вас ще ме напуснат.
И той си отива.
Виж как се е забързал.
Малко като него се завръщат.
Е, аз оставам. Работа ме чака,
а трябва и да плащам на палача.
Но...
докато въздухът ми свърши,
докато мога глава да изправям,
и дори да каталясам' да ви търся
поглед все нагоре ще отправям.
Към небето.
Научих се и тъмнината да разчитам.
Вие си светете. Тука не можахте.
Тук все режими има, има кризи.
Силни като мен ще оцелеят,
а вие си вървете...
Сбогом казах!
............................
А...
когато дойда там ме посрещнете.
Сега се сърдя, да, но ми простете!
© Анета All rights reserved.
