22.08.2010 г., 12:43

Сбогом казах!

954 1 7


Всички си тръгвате...

Ами сбогом тогава!

Щом като се уморихте от живота-

лягайте. Почивайте във мир...

Кръстовете се научих да поставям.

И венци ще мога да сплета.

...и ще плача. ...и ще плащам.

Все някой трябва да го прави

за вас, и за мен, и за другите,

които като вас ще ме напуснат.

И той си отива.

Виж как се е забързал.

Малко като него се завръщат.

Е, аз оставам. Работа ме чака,

а трябва и да плащам на палача.

Но...

докато въздухът ми свърши,

докато мога глава да изправям,

и дори да каталясам' да ви търся

поглед все нагоре ще отправям.

Към небето.

Научих се и тъмнината да разчитам.

Вие си светете. Тука не можахте.

Тук все режими има, има кризи.

Силни като мен ще оцелеят,

а вие си вървете...

Сбогом казах!

............................

А...

когато дойда там ме посрещнете.

Сега се сърдя, да, но ми простете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...
  • "време за живеене, и време за умиране..."
    За всичко има време под небето, Ани.
    Тъжно е, но е истинско...
  • С различен поглед към Отвъдното...
    Много сполучливо!
    Поздравления!
  • Поздравления!!!
  • ...От другата страна на бариерата

    останала съм. За да ги изпращам...

    Все по-сама... И все по-непознати

    край мен живеят и си правят планове,

    в които аз не си откривам мястото...

    Навярно, може би, ведно с душата си,

    от другата страна на бариерата

    пренесла съм очакване и спомени,

    пренесла съм частици от сърцето си,

    най-важното от мен и най-основното...


    Тъжно е при теб Ани. И думите, и красотата, и слънцето...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...