Сбогом казах!
Всички си тръгвате...
Ами сбогом тогава!
Щом като се уморихте от живота-
лягайте. Почивайте във мир...
Кръстовете се научих да поставям.
И венци ще мога да сплета.
...и ще плача. ...и ще плащам.
Все някой трябва да го прави
за вас, и за мен, и за другите,
които като вас ще ме напуснат.
И той си отива.
Виж как се е забързал.
Малко като него се завръщат.
Е, аз оставам. Работа ме чака,
а трябва и да плащам на палача.
Но...
докато въздухът ми свърши,
докато мога глава да изправям,
и дори да каталясам' да ви търся
поглед все нагоре ще отправям.
Към небето.
Научих се и тъмнината да разчитам.
Вие си светете. Тука не можахте.
Тук все режими има, има кризи.
Силни като мен ще оцелеят,
а вие си вървете...
Сбогом казах!
............................
А...
когато дойда там ме посрещнете.
Сега се сърдя, да, но ми простете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
