15 feb 2020, 11:13

Сбогом Младост

  Poesía
1.6K 0 4

 

/авторска песничка за моят клас/

 

Годините летят,

лети и младостта,

топъл Май дойде

и отне ми радостта,

и защо съм тъй далече,

и нещастен аз сега,

времето ми отговаря.....

– Защото си без Трети „А“.

 

припев:

Трети „А“ ела – върни се,

върнете се години – дни,

и нека бъдем пак безгрижни,

както бе преди!

 

Седя във нас, отчаян, недостоен,

да погледна аз света,

прелиствам страниците на албума,

пълен с весели лица,

за стотен път, със поглед скръбен,

гледам снимка аз, една.

Малка снимка с много хора,

снимката на трети „А“.

 

припев:............................................

 

И когато срещна някой,

някога от трети „А“,

ще отмина без да го позная,

защото все-пак старостта....

годините от дългата раздяла,

ще са виновни за това!

 

припев: ...............................................

 

Весо: 18.05.1976г.

 

Ще ви помоля да не се смеете много,

щото тогава бях 17г. юноша /не тинейджър/

и така го усещах със сърцето си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...