3 sept 2010, 6:35

Сбогом, моя любов

1.4K 0 10

Сбогом, моя любов

 

Мисля за теб...
Докога ще го правя?
Уж заключих всички врати,
а забравих открехната онази най-вляво,
ключ секретен си има, но зад нея боли.
Чудя се как да затръшна вратата,
къде отиде моят инат?
Не ми беше трудно да размахвам словата,
а ми е трудно да си тръгна от теб.
Как сега да те пусна, без да тръпнат ръцете,
от очакване са измръзнали даже...
И изтичат сезоните като пясък през пръстите,
а до лудост за тебе копнея.
Ще забравя...
забравям...
забравих те вече...
... всяка фибра е с мисъл за теб
и обети си давах, щом осъмваха нощите,
и се молих...
след туй си прощавах.
Да изтръгна насилствено тази обич подкожна
с всеки такт ми отказва сърцето,
боледувам безмълвно и от теб се лекувам
… все неуспешно
Ще забравя...
забравям...
забравих те вече...
... сбогом, моя любов!
Ще забравя...
забравям...
забравих те вече...
но... мисля за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • забравих те вече...
    но... мисля за теб...

    Страхотна творба.Поздрав!
  • я да го информирам докато не са заели всички лехи
  • Много ясно! Героят през това време може да отглежда ягоди, да ходи на уроци по арфа, йога или ракетомоделизъм...
    А по такива места колко още любови се размотват... в скафандърчета
  • ще предам, Боро, някой ден все ще си тръгне
  • ЕЕеехххх.... Таа любов.... всяка секунда в която полагаш съзнателни усилия да я забравяш - тя се впива два пъти по-силно в теб.
    Предай на лирическия герой въобще да не се и опитва да я забрави ::)
    Да я о стави да си тръгне сама

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...