3 сент. 2010 г., 06:35

Сбогом, моя любов

1.4K 0 10

Сбогом, моя любов

 

Мисля за теб...
Докога ще го правя?
Уж заключих всички врати,
а забравих открехната онази най-вляво,
ключ секретен си има, но зад нея боли.
Чудя се как да затръшна вратата,
къде отиде моят инат?
Не ми беше трудно да размахвам словата,
а ми е трудно да си тръгна от теб.
Как сега да те пусна, без да тръпнат ръцете,
от очакване са измръзнали даже...
И изтичат сезоните като пясък през пръстите,
а до лудост за тебе копнея.
Ще забравя...
забравям...
забравих те вече...
... всяка фибра е с мисъл за теб
и обети си давах, щом осъмваха нощите,
и се молих...
след туй си прощавах.
Да изтръгна насилствено тази обич подкожна
с всеки такт ми отказва сърцето,
боледувам безмълвно и от теб се лекувам
… все неуспешно
Ще забравя...
забравям...
забравих те вече...
... сбогом, моя любов!
Ще забравя...
забравям...
забравих те вече...
но... мисля за теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • забравих те вече...
    но... мисля за теб...

    Страхотна творба.Поздрав!
  • я да го информирам докато не са заели всички лехи
  • Много ясно! Героят през това време може да отглежда ягоди, да ходи на уроци по арфа, йога или ракетомоделизъм...
    А по такива места колко още любови се размотват... в скафандърчета
  • ще предам, Боро, някой ден все ще си тръгне
  • ЕЕеехххх.... Таа любов.... всяка секунда в която полагаш съзнателни усилия да я забравяш - тя се впива два пъти по-силно в теб.
    Предай на лирическия герой въобще да не се и опитва да я забрави ::)
    Да я о стави да си тръгне сама

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....