1 may 2007, 10:15

СБОГОМ МОЯ МЕЧТА

  Poesía
1K 1 16
Сбогом ли каза,
или така ми се стори!?
Времето в миг
за мене замря.
Слънцето скри се.
Денят се разплака.
Облакът стана
голяма сълза.
Цветните чувства,
в негатив потъмнаха.
Болка-кинжал
прониза плътта.
Думите-извор,
чак онемяха.
Тръгваш ли? Сбогом,
моя мечта!
Любовта си отива,
но няма забрава.
Остави в душата
нежна следа.
Късмет ти желая,
не искам да мразя.
Щастие ново
открий
по света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...