May 1, 2007, 10:15 AM

СБОГОМ МОЯ МЕЧТА

  Poetry
1K 1 16
Сбогом ли каза,
или така ми се стори!?
Времето в миг
за мене замря.
Слънцето скри се.
Денят се разплака.
Облакът стана
голяма сълза.
Цветните чувства,
в негатив потъмнаха.
Болка-кинжал
прониза плътта.
Думите-извор,
чак онемяха.
Тръгваш ли? Сбогом,
моя мечта!
Любовта си отива,
но няма забрава.
Остави в душата
нежна следа.
Късмет ти желая,
не искам да мразя.
Щастие ново
открий
по света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...