May 1, 2007, 10:15 AM

СБОГОМ МОЯ МЕЧТА

  Poetry
1K 1 16
Сбогом ли каза,
или така ми се стори!?
Времето в миг
за мене замря.
Слънцето скри се.
Денят се разплака.
Облакът стана
голяма сълза.
Цветните чувства,
в негатив потъмнаха.
Болка-кинжал
прониза плътта.
Думите-извор,
чак онемяха.
Тръгваш ли? Сбогом,
моя мечта!
Любовта си отива,
но няма забрава.
Остави в душата
нежна следа.
Късмет ти желая,
не искам да мразя.
Щастие ново
открий
по света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...