Сбогом, родна страна!

11 mar 2017, 20:49

Poesía

375 3 7

Сбогом, родна страна! -

моя, единствена, обичана.

Тръгвам сега,

но не знам-

ще се върна ли някога!

Сбогом, зелени гори! -

отпечатък на малките дири.

Знам, остават следи-

непокрити, дълбоки и ледени.

Майко, не плачи!

Убиват ме с укор твоите очи.

В чужди небеса сме загледани-

там и ще бъдем погребани!

Колко не се завърнаха в България? Върнаха урните с праха им.

В памет на братовчед ми.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-03-13T22:23:37+02:00

В мигът ни последен
очите ни гаснещи
бащин праг ще търсят
макар изоставен и беден.
Поздрав!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-13T17:12:53+02:00

Преживяно... хубаво стих!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-13T08:11:56+02:00

Силен и хубав стих. Браво
Веси_Еси (Еси)

2017-03-12T07:55:09+02:00

Силен стих! Поздравления!
rumbic (Руми)

2017-03-12T07:45:54+02:00

Силно и вълнуващо! Поздрав, Васе!
vega666 (Младен Мисана)

2017-03-12T00:36:43+02:00

Силно стихотворение! Да не забравяме, обаче, че сме дошли с ордите на Аспарух и Кубер на Балканите. Отдругаде идваме и надругаде отиваме. Това си е чиста диалектика. Прахът ни принадлежи на Земята, а не на парче земя, наречено България. Прах сме били и на прах ще станем. Поздравления, Васи!
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-03-11T20:51:55+02:00

Едно много тъжно стихо, а болката ти я познавам ужасно добре, страшна е, много...Силен стих!!!!