11.03.2017 г., 20:49 ч.
Сбогом, родна страна!
Сбогом, родна страна! -
моя, единствена, обичана.
Тръгвам сега,
но не знам-
ще се върна ли някога!
Сбогом, зелени гори! -
отпечатък на малките дири.
Знам, остават следи-
непокрити, дълбоки и ледени.
Майко, не плачи!
Убиват ме с укор твоите очи.
В чужди небеса сме загледани-
там и ще бъдем погребани!
Колко не се завърнаха в България? Върнаха урните с праха им.
В памет на братовчед ми.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Преживяно... хубаво стих!
-
Силен и хубав стих. Браво
-
Силен стих! Поздравления!
-
Силно и вълнуващо! Поздрав, Васе!
-
Силно стихотворение! Да не забравяме, обаче, че сме дошли с ордите на Аспарух и Кубер на Балканите. Отдругаде идваме и надругаде отиваме. Това си е чиста диалектика. Прахът ни принадлежи на Земята, а не на парче земя, наречено България. Прах сме били и на прах ще станем. Поздравления, Васи!
-
Едно много тъжно стихо, а болката ти я познавам ужасно добре, страшна е, много...Силен стих!!!!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
очите ни гаснещи
бащин праг ще търсят
макар изоставен и беден.
Поздрав!