Сбогом, родна страна! -
моя, единствена, обичана.
Тръгвам сега,
но не знам-
ще се върна ли някога!
Сбогом, зелени гори! -
отпечатък на малките дири.
Знам, остават следи-
непокрити, дълбоки и ледени.
Майко, не плачи!
Убиват ме с укор твоите очи.
В чужди небеса сме загледани-
там и ще бъдем погребани!
Колко не се завърнаха в България? Върнаха урните с праха им.
В памет на братовчед ми.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
