Сбогом, родна страна! -
моя, единствена, обичана.
Тръгвам сега,
но не знам-
ще се върна ли някога!
Сбогом, зелени гори! -
отпечатък на малките дири.
Знам, остават следи-
непокрити, дълбоки и ледени.
Майко, не плачи!
Убиват ме с укор твоите очи.
В чужди небеса сме загледани-
там и ще бъдем погребани!
Колко не се завърнаха в България? Върнаха урните с праха им.
В памет на братовчед ми.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
