Когато споменът потайно се усмихва

зад решетки от сълзи във рима, 

когато нежност долети във мрака,

а отдавна е заключена с резе вратата,

ръждясал дъх на стара обич се прокрадва...

замахваш силно със сърце и чакаш....

Чакаш, за да отшуми "Ако..?" -то, 

което отдавна прокудено, горкото, 

се връща в спомен с луд сърдечен ритъм, 

нарочно и нахално, и без никого да пита...

търпеливо скриваш зад пердето,

като дете, направило беля и...Ето!

Сбогом, спомен, беше ми приятно,

истинска любов не се изтрива безвъзвратно,

ако силна тя била е и във теб вилняла, 

ти жив си бил, усмихни й се и й помахай...

Сбогом, спомен, беше ми приятно...

На добър час! Прегръщам те! И ти помахвам!