Mar 28, 2019, 9:50 PM

Сбогом, спомен! 

  Poetry » Love
733 0 0
Когато споменът потайно се усмихва
зад решетки от сълзи във рима,
когато нежност долети във мрака,
а отдавна е заключена с резе вратата,
ръждясал дъх на стара обич се прокрадва...
замахваш силно със сърце и чакаш....
Чакаш, за да отшуми "Ако..?" -то,
което отдавна прокудено, горкото,
се връща в спомен с луд сърдечен ритъм,
нарочно и нахално, и без никого да пита...
търпеливо скриваш зад пердето,
като дете, направило беля и...Ето! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Каменова All rights reserved.

Random works
: ??:??