Когато споменът потайно се усмихва
зад решетки от сълзи във рима,
когато нежност долети във мрака,
а отдавна е заключена с резе вратата,
ръждясал дъх на стара обич се прокрадва...
замахваш силно със сърце и чакаш....
Чакаш, за да отшуми "Ако..?" -то,
което отдавна прокудено, горкото,
се връща в спомен с луд сърдечен ритъм,
нарочно и нахално, и без никого да пита...
търпеливо скриваш зад пердето,
като дете, направило беля и...Ето! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up