jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
25 sept 2008, 13:20

Сбогом, татко... 

  Poesía » Otra
2196 0 12

Тишината е начупена в сълзи.

За покоя на душата ми

е сварено жито - едро, кехлебарено...!

И е раздадено!

Гробарите под слънцето са потни.

От дългото копаене.

Дупката е зейнала

в очакване на тялото.

Цветята оставени,

като в триптих са разпилени.

Ще се задушат.

Лодкарят, отвеждащ към отвъдното

... готов е,

гребейки със веслата.

Плащам му с монета.

И това е краят!

ТАТКО...!!!

От тоя свят!

Останалото е... отатък...!

Където ще се видим някога!!!

В разтворените дебри на небето!!!

 

 

31.08.2008г.

 

 

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??