Сбогом, татко...
Тишината е начупена в сълзи.
За покоя на душата ми
е сварено жито - едро, кехлебарено...!
И е раздадено!
Гробарите под слънцето са потни.
От дългото копаене.
Дупката е зейнала
в очакване на тялото.
Цветята оставени,
като в триптих са разпилени.
Ще се задушат.
Лодкарят, отвеждащ към отвъдното
... готов е,
гребейки със веслата.
Плащам му с монета.
И това е краят!
ТАТКО...!!!
От тоя свят!
Останалото е... отатък...!
Където ще се видим някога!!!
В разтворените дебри на небето!!!
31.08.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
