Тишината е начупена в сълзи.
За покоя на душата ми
е сварено жито - едро, кехлебарено...!
И е раздадено!
Гробарите под слънцето са потни.
От дългото копаене.
Дупката е зейнала
в очакване на тялото.
Цветята оставени,
като в триптих са разпилени.
Ще се задушат.
Лодкарят, отвеждащ към отвъдното ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация