jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
Sep 25, 2008, 1:20 PM

Сбогом, татко... 

  Poetry » Other
2174 0 12

Тишината е начупена в сълзи.

За покоя на душата ми

е сварено жито - едро, кехлебарено...!

И е раздадено!

Гробарите под слънцето са потни.

От дългото копаене.

Дупката е зейнала

в очакване на тялото.

Цветята оставени,

като в триптих са разпилени.

Ще се задушат.

Лодкарят, отвеждащ към отвъдното

... готов е,

гребейки със веслата.

Плащам му с монета.

И това е краят!

ТАТКО...!!!

От тоя свят!

Останалото е... отатък...!

Където ще се видим някога!!!

В разтворените дебри на небето!!!

 

 

31.08.2008г.

 

 

© Женина Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??