silvia0505 (Силвия Кръстева) silvia0505 (Силвия Кръстева)
38
21 jun 2011, 14:46

Сбогом завинаги!

1.6K 0 5

Не ме търси! Аз много дълго чаках...

Да ти простя, ще мога ли? - Не знам...

Надявах се, ръце протягах в мрака,

с душа опита, пълна с нежен плам.

 

И ти дойде... Очакван и желан.

Погали устните ми със въздишка,

обгърна ме със поглед замечтан

и си отиде... Без да кажеш нищо.

 

Обичах те... Обичам те безкрайно!

И вярвах в теб... До болка вярвам в теб!

Но знам, че мойта мъка е незнайна,

напразен е копнежът без ответ.

 

Затуй не идвай! И не ме търси... Не трябва!

И не прекрачвай нивга  в моя храм.

С безкрайна обич ти сърцето ми разби...

И да не ти простя, ще мога ли, не знам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Кръстева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0