silvia0505 (Силвия Кръстева) silvia0505 (Силвия Кръстева)
38
Jun 21, 2011, 2:46 PM

Сбогом завинаги!

  Poetry » Love
1.6K 0 5

Не ме търси! Аз много дълго чаках...

Да ти простя, ще мога ли? - Не знам...

Надявах се, ръце протягах в мрака,

с душа опита, пълна с нежен плам.

 

И ти дойде... Очакван и желан.

Погали устните ми със въздишка,

обгърна ме със поглед замечтан

и си отиде... Без да кажеш нищо.

 

Обичах те... Обичам те безкрайно!

И вярвах в теб... До болка вярвам в теб!

Но знам, че мойта мъка е незнайна,

напразен е копнежът без ответ.

 

Затуй не идвай! И не ме търси... Не трябва!

И не прекрачвай нивга  в моя храм.

С безкрайна обич ти сърцето ми разби...

И да не ти простя, ще мога ли, не знам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Кръстева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0