Сбогом завинаги!
Не ме търси! Аз много дълго чаках...
Да ти простя, ще мога ли? - Не знам...
Надявах се, ръце протягах в мрака,
с душа опита, пълна с нежен плам.
И ти дойде... Очакван и желан.
Погали устните ми със въздишка,
обгърна ме със поглед замечтан
и си отиде... Без да кажеш нищо.
Обичах те... Обичам те безкрайно!
И вярвах в теб... До болка вярвам в теб!
Но знам, че мойта мъка е незнайна,
напразен е копнежът без ответ.
Затуй не идвай! И не ме търси... Не трябва!
И не прекрачвай нивга в моя храм.
С безкрайна обич ти сърцето ми разби...
И да не ти простя, ще мога ли, не знам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Кръстева Все права защищены
откровенно...
