27 oct 2011, 15:10

Сбогуване 

  Poesía » Otra
1671 0 4

СБОГУВАНЕ

 

Към гроба ти пристъпвам плахо,

за да не попреча на вечния покой,

и се чувствам някак странно -

нима това сега е твоят дом?

На бяла плоча от мрамор

име и снимка до него стои,

във всичко бих повярвала,

но не и че това си ти.

Почвата е мокра, посивяла...

Дори цветята свели са глави,

но така е и в душата,

посърнала от безбройните сълзи.

Ръце протягам да те докосна,

но ти не ме докосваш, уви,

как искам да чуя гласа ти,

макар и само за миг.

Свещите вече догарят,

пламъкът им едва мъжди,

но мъртвите не се забравят,

докато споменът за тях остава жив!

 

 

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • първо искам да ти благодаря за хубавите думи написани под моя стих. съжалявам за загубата ти, но не свършва всичко тук бъди силна, но болката никога няма да спре. след нас винаги остава само спомена и студения камък. Болката тя ни прави много по-силни. ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!
  • Не можеш да надвиеш болката, но можеш да върнеш този угаснал живот в стиха...Пиши!!!
  • Съболезнования...
  • ...........
Propuestas
: ??:??