Сбогуване
СБОГУВАНЕ
Към гроба ти пристъпвам плахо,
за да не попреча на вечния покой,
и се чувствам някак странно -
нима това сега е твоят дом?
На бяла плоча от мрамор
име и снимка до него стои,
във всичко бих повярвала,
но не и че това си ти.
Почвата е мокра, посивяла...
Дори цветята свели са глави,
но така е и в душата,
посърнала от безбройните сълзи.
Ръце протягам да те докосна,
но ти не ме докосваш, уви,
как искам да чуя гласа ти,
макар и само за миг.
Свещите вече догарят,
пламъкът им едва мъжди,
но мъртвите не се забравят,
докато споменът за тях остава жив!
© fervor All rights reserved.
