Wali (Виолета Томова) Wali (Виолета Томова)
4 280
2 ene 2010, 22:31

Сбогуване

  Poesía » Otra
713 0 4

 

 

                                                   СБОГУВАНЕ

 

                                    Отиде си всичко, което можа.

                                    Тръгнаха хората, след тях -

                                    силуетите. Остана тишината.

                                    Разпръснаха се звуците и те

                                    объркани, самотници в нощта.

                                    Цветовете изгоряха в пламъка

                                    на своите багри, а пепелта им

                                    е снегът, покрил земята. Остана

                                    само някаква следа, в която

                                    разпознах познати стъпки.

                                    - Върни се! - викнах на следата.

                                    но без глас. Тя хукна някъде...

                                    Снегът затрупа бързо дирята.

                                    Нощта покри снега. А тишината

                                    приюти залутаните мои мисли,

                                    до утре, когато пак ще заживеем

                                    с една забравена от мене обич.

 

                                                                  Wali./Виолета Томова/

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0