Сбогуване
СБОГУВАНЕ
Отиде си всичко, което можа.
Тръгнаха хората, след тях -
силуетите. Остана тишината.
Разпръснаха се звуците и те
объркани, самотници в нощта.
Цветовете изгоряха в пламъка
на своите багри, а пепелта им
е снегът, покрил земята. Остана
само някаква следа, в която
разпознах познати стъпки.
- Върни се! - викнах на следата.
но без глас. Тя хукна някъде...
Снегът затрупа бързо дирята.
Нощта покри снега. А тишината
приюти залутаните мои мисли,
до утре, когато пак ще заживеем
с една забравена от мене обич.
Wali./Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
