14 mar 2018, 12:43  

Сбогуване

  Poesía
706 14 21

Отваря се красив, небесен свод!

Разсъмва се и вече не сънувам!

Със теб ме свързва цял един живот

и днес не зная как да се сбогувам!

 

Пристъпва нежна пролетта –

ти толкова обичаше цветята!

За теб, букет ще набера

и тихичко навярно ще поплача!

 

Дано във пътя ти да има светлина!

Дано със мир пътува ти душата!

Дано към теб да съм била добра!

Прости ми! Не успя да ме дочакаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

На моята баба, която днес си е отишла от този свят,

а аз така и не успях да и кажа "Сбогом"!

Comentarios

Comentarios

  • ... миличката... Тя душата и ще те усети...
  • Благодаря ти, Иржи!
  • Закъснях със съболезнованията,Руми,мир на праха на баба ти!Тя сигурно "усеща"тъгата ти ,а и колко хора са ти съпричастни....
  • Доче....
  • Светлина на душата ѝ. С много обич е написано стихотворението.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...