Mar 14, 2018, 12:43 PM  

Сбогуване

  Poetry
700 14 21

Отваря се красив, небесен свод!

Разсъмва се и вече не сънувам!

Със теб ме свързва цял един живот

и днес не зная как да се сбогувам!

 

Пристъпва нежна пролетта –

ти толкова обичаше цветята!

За теб, букет ще набера

и тихичко навярно ще поплача!

 

Дано във пътя ти да има светлина!

Дано със мир пътува ти душата!

Дано към теб да съм била добра!

Прости ми! Не успя да ме дочакаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

На моята баба, която днес си е отишла от този свят,

а аз така и не успях да и кажа "Сбогом"!

Comments

Comments

  • ... миличката... Тя душата и ще те усети...
  • Благодаря ти, Иржи!
  • Закъснях със съболезнованията,Руми,мир на праха на баба ти!Тя сигурно "усеща"тъгата ти ,а и колко хора са ти съпричастни....
  • Доче....
  • Светлина на душата ѝ. С много обич е написано стихотворението.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...