Mar 14, 2018, 12:43 PM  

Сбогуване

  Poetry
703 14 21

Отваря се красив, небесен свод!

Разсъмва се и вече не сънувам!

Със теб ме свързва цял един живот

и днес не зная как да се сбогувам!

 

Пристъпва нежна пролетта –

ти толкова обичаше цветята!

За теб, букет ще набера

и тихичко навярно ще поплача!

 

Дано във пътя ти да има светлина!

Дано със мир пътува ти душата!

Дано към теб да съм била добра!

Прости ми! Не успя да ме дочакаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

На моята баба, която днес си е отишла от този свят,

а аз така и не успях да и кажа "Сбогом"!

Comments

Comments

  • ... миличката... Тя душата и ще те усети...
  • Благодаря ти, Иржи!
  • Закъснях със съболезнованията,Руми,мир на праха на баба ти!Тя сигурно "усеща"тъгата ти ,а и колко хора са ти съпричастни....
  • Доче....
  • Светлина на душата ѝ. С много обич е написано стихотворението.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....