5 may 2015, 0:05

Сбогуване

  Poesía
548 0 0




Когато от любов не можеш да заспиш,

в леглото постоянно се въртиш.

И мисли всякакви нахлуват ти в главата, 

за любимия готова си да си дадеш дори душата. 

И знаеш, че това е обич невъзможна, 

любов потайна и греховна, и мислиш планове...

кроиш как собствената си съдба да промениш. 

Да можеш да запазиш любовта

и да не трябва другите да лъжеш за това. 

Да бъде всичко истинско и ясно,

и то тогава ще е още по-прекрасно.

Но знаеш, че такъв сценарий няма,

 а любовта ви е една измама. 

И знаеш вече... краят наближава, 

не искаш никой за това да съжалява.

И от любов не можеш заспиш в леглото,

пак отново се въртиш и мисъл във главата ти нахлува: 

Сърцето трябва с любовта да се сбогува!

 

 

Нети

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...