geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
20 may 2016, 8:00

Сбогуване 

  Poesía » De amor
372 1 5

 

Защо всичко свърши и вече тръгвам,

защо ти оставаш със сухи очи?

Не мога, не искам да се залъгвам,

че болка и в тебе още горчи.

 

Очите не виждат,  аз бавно крача,

така ме боли, но не гледам назад.

Сълзите си бърша, няма да плача,

 за мене ти вече си само познат.

 

Дали ще успея да те забравя,

дали ще забравя нашите мечти?

Отново питам какво да направя,

когато сърцето за тебе тупти?

 

Нали обещах , че няма да плача,

а защо ли не спират тези сълзи?

Защото каза, че нищо не знача,

мъка в душата ми бавно пълзи!

 

Такава любов безкрайно красива

за тебе не струва навярно петак,

но времето може да ти разкрие,

че тя е най-скъпа, до края ни чак!

 

Боли ме сърцето,  аз те оставям,

все някога мисля ще бъдеш готов,

искам сърдечно да ти пожелая,

да срещнеш онази  голяма любов!

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как дай Вам Бог любимым бытъ другим...Пушкиновско, Браво ти!!!
  • С финала на това хубаво стихотворение, Жени, ми припомни Лабискуи - един от безсмъртните женски образи в творчеството на великия Джек Лондон. И тя като теб иска за Любимия си - да се добере час по-скоро до жената, за която мечтае и дори дава живота си в името на постигането на тази цел! Поздрав!
  • Благодаря ви много!
  • Едно сбогуване,което докосва със своята искреност.Когато истински обичаш не можеш да мразиш.Поздрави!
  • Дали ще успея да те забравя,
    дали ще забравя нашите мечти?
    Отново питам какво да направя,
    когато сърцето за тебе тупти?

    Браво! Чел съм доста през живота си, но поздрави! Това е едно от най-хубавите неща които съм чел някога! Уникално.... Докосна ми сърцето! Продължавай така!
Propuestas
: ??:??