Сбогуване
Защо всичко свърши и вече тръгвам,
защо ти оставаш със сухи очи?
Не мога, не искам да се залъгвам,
че болка и в тебе още горчи.
Очите не виждат, аз бавно крача,
така ме боли, но не гледам назад.
Сълзите си бърша, няма да плача,
за мене ти вече си само познат.
Дали ще успея да те забравя,
дали ще забравя нашите мечти?
Отново питам какво да направя,
когато сърцето за тебе тупти?
Нали обещах , че няма да плача,
а защо ли не спират тези сълзи?
Защото каза, че нищо не знача,
мъка в душата ми бавно пълзи!
Такава любов безкрайно красива
за тебе не струва навярно петак,
но времето може да ти разкрие,
че тя е най-скъпа, до края ни чак!
Боли ме сърцето, аз те оставям,
все някога мисля ще бъдеш готов,
искам сърдечно да ти пожелая,
да срещнеш онази голяма любов!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
