Сбогуване
Сбогувал ли си се с голямата любов,
когато сам най-силно си обичал,
от упор гледал ли си спомена жесток,
как чезне там един живот безличен?!
Не си ли искал ти студената земя
за миг в недрата си да те погълне
ведно със твоята несбъдна мечта
за бъдеще, с любов, с надежди пълно?!
Живял ли си в пространството на здрач,
където хаоса с очите си да виждаш,
нарязани парченца вяра със бръснач,
сломен, в сърцето с болка да зазиждаш?!
А търсил ли си се в кристалната сълза,
в която се оглеждат сбрани двата свята?!
Подмятала ли ви е яростна вълна
и теб, но и света, във необята?!
В душата думите кънтят със смисъл нов,
сърцето наранено раните си ближе…
Прощавал ли си се с голямата любов
в мига, когато най-най-силно си обичал?!...
Веси_Еси (Еси)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
