29.05.2017 г., 9:07 ч.

Сбогуване 

  Поезия
1376 9 22

Сбогувал ли си се с голямата любов,

когато сам най-силно си обичал,

от упор гледал ли си спомена жесток,

как чезне там един живот безличен?!

 

Не си ли искал ти студената земя

за миг в недрата си да те погълне

ведно със твоята несбъдна мечта

за бъдеще, с любов, с надежди пълно?!

 

Живял ли си в пространството на здрач,

където хаоса с очите си да виждаш,

нарязани парченца вяра със бръснач,

сломен, в сърцето с болка да зазиждаш?!

 

А търсил ли си се в кристалната сълза,

в която се оглеждат сбрани двата свята?!

Подмятала ли ви е яростна вълна

и теб, но и света, във необята?!

 

В душата думите кънтят със смисъл нов,

сърцето наранено раните си ближе…

Прощавал ли си се с голямата любов

в мига, когато най-най-силно си обичал?!...

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти от сърце, Роби! Твоите коментари сгряват душата ми.
  • Стихове, покоряващи със своята искреност!...Браво, Веси!...
  • Давид, добре дошъл на моята страничка. Радваме се, че те е докоснало! Благодаря!
  • Много истинско. За жалост и това го има в живота
  • Много ти благодаря, Гавраиле! Лека вечер!
  • Какво е сбогуване?
    Кристална сълза
    кървящо сърце
    наранена душа.
    Разделени два свята
    девета вълна в необята
    любов която изгаря
    мисъл която души
    и поваля.
    Всичко което си изказала силно докосва.
  • Много ви благодаря, приятели, за подкрепата, за изразената съпричастност и за големите сърца, които носите! Бъдете здрави и благословени!
  • Завладяващо ... истинско ... изживяно.Любимо, Еси.
  • Тук всеки би могъл, да види част от себе си! Универсално стихо за Любовта! Аплодирам!
  • Много пъти в живота си съм искала земята да ме погълне, да се отърва от тежката съдба и от любовта си. Не зависи от нас и ще си носим кръста до края. Поздрави!
  • Много истински чувства, силно предадени! Тежка раздяла е това! Поздравления, Еси!
  • Веси, много е силно! И както вече казах, обичам да чета стихове, изпълнени с въпроси. Аз също вчера написах един въпросителен стих и като мине днес, ще мога да го публикувам. Поздравявам те!
  • И така Веси,всички сме изживяли поне веднъж болката и силата на раздялата,но човешката душа е силна и я преодолява все пак,инъче да не сме оцеляли.Ще се радвам,ако поне ти не си я изживявала,а толкова красиво и истински си я описала!
  • Болка от раздялата, изразена чрез въпроси...
    Постигнала си внушения, Веси.
    Поздрав!
  • викът на сърцето е много важен. Голямата любов гори в сърцето.Браво Еси много е хубаво
  • Прошката е върховно усилие!Но винаги съм се въздържал от клетвена любов... Иначе при толкова предадени и разочаровани от клетвена любов, трябва да съм или Тристан без Изолда; или Ромео, отново без Жулиета.😥
  • Винаги най-голямата любов ни оставя най-дълбока рана и ни белязва доживот! Поздрав, Еси, много хора са преживяли творбата ти!
  • Прощавал съм се, Веси! Развълнува ме творбатата ти. Тъжен разказ за края и за болката. Прекрасен стих! Браво!
  • И аз също,имено това ме провокира, да започна да пиша. За да излея цялата болка. И това ми помогна. Поздрави, за хубавия стих.
  • Да, Еси, всичко това съм го преживяла и не бих искала да се върна никога в този ад, но може би това беше цената, която трябваше да платя, за да открия Бог. Поздравления за новата ти творба! Хареса ми!
  • Силно въздействаща творба!
  • Все едно си писала това прекрасно стихотворение за мен, Еси, по-точно за едно мое предишно аз. Предполагам и други читатели ще се идентифицират по аналогичен начин. А точно това е най-добрата атестация за качествата на творбата. Поздравявам те и нека имаш много силна и вдъхновена нова седмица!
Предложения
: ??:??