19 nov 2019, 21:57

Сбогуване 

  Poesía » Otra
600 0 0

Сбогувам се със вярата във теб,
от себе си отдавна не очакваш
и пътят ти натам не ще е лек,
препятствия до края ще прескачаш.
Щом нямаш нужда от другар до теб
през целия житейски път,
повтарят се и болките безчет
на мъка и ранена гръд.
Годините минават все така
цинизъм, недоверие, кавги,
няма ги и нашите деца,
те вече са родители, добри.
Не бих могла така да продължа
светлината и доброто да не виждам,
на принципите си до края ще държа
и все напред ще се придвижвам.
Поне това ме прави горда,
щастлива съм и има смисъл,
животът ми е винаги на борда
за добродетел и за мъдра мисъл.
Не ти се сърдя, ти така избра
да се впускаш винаги във спор,
надраснах вече всяка суета,
боец съм от Вселенския отбор.
А ти бъди от мен благословен,
животът е училище, нали,
ще дойде някога и твоят ден
да проумееш, но ще те боли.
Така е, то и болката, и мъдростта
вървят от двете ни страни,
чрез болка стигаме до радостта,
до старост с всичките ни дни.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??