3 jun 2007, 10:21

Сбогуване...

  Poesía
1.1K 0 2

Разкъсвам се отвътре - помогнете!

Сърцето ми, клето, разрежете...

И нека спомените вътре да останат,

но само тези - за хубавите времена...

Да те лъжа вече нямам сили,

друг обичам, за беда...

А ти ме правиш толкова щастлива,

но не е достатъчно това...

С парите щастие не се купува,

а с обич се дарява всяка жена...

Искам да съм с него, разбери,

той сбъдва моите мечти...

Ще тръгвам - сбогом и щастлив бъди,

намери жена, която да носи сърце,

а не камък в своите гърди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...