3 jun 2007, 10:21

Сбогуване...

  Poesía
1.1K 0 2

Разкъсвам се отвътре - помогнете!

Сърцето ми, клето, разрежете...

И нека спомените вътре да останат,

но само тези - за хубавите времена...

Да те лъжа вече нямам сили,

друг обичам, за беда...

А ти ме правиш толкова щастлива,

но не е достатъчно това...

С парите щастие не се купува,

а с обич се дарява всяка жена...

Искам да съм с него, разбери,

той сбъдва моите мечти...

Ще тръгвам - сбогом и щастлив бъди,

намери жена, която да носи сърце,

а не камък в своите гърди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...