Jun 3, 2007, 10:21 AM

Сбогуване...

  Poetry
1.1K 0 2

Разкъсвам се отвътре - помогнете!

Сърцето ми, клето, разрежете...

И нека спомените вътре да останат,

но само тези - за хубавите времена...

Да те лъжа вече нямам сили,

друг обичам, за беда...

А ти ме правиш толкова щастлива,

но не е достатъчно това...

С парите щастие не се купува,

а с обич се дарява всяка жена...

Искам да съм с него, разбери,

той сбъдва моите мечти...

Ще тръгвам - сбогом и щастлив бъди,

намери жена, която да носи сърце,

а не камък в своите гърди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...