22 ago 2007, 11:48

Сбогуване

  Poesía
696 0 5

Скъса ли се нишката сърдечна,
пулсът ли от бягане се срина,
мислите ли изкрещяха стреснато,
или просто...
някой си замина.
Някой -
срещнат в дните ни безцелни,
поздравен без поздрав -
само с устни,
бегъл спомен във души обемни,
спирка в повседневното препускане.
Ненаучени да се обичаме,
ничии,
разминали се с никой.
Плещим автентичните си притчи -
компенсации за драни викове.
В центъра на общата си съвест
кърпим памет с дупки от мечти.
И ако си тръгваме на съмване,
крием експлодирали души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от сърце!Обичам ви!
  • Толкова е силно!Останах без дъх.И защо звучи така самотно и тъжно.Чак ми се доплака.Усмихни се!Не си сама!
  • компенсации за драни викове.
    и
    кърпим памет с дупки от мечти.
    И ако си тръгваме на съмване,
    крием експлодирали души.
    ...
    Нямам думи!

  • Ех, Марси , прекрасна умница си ти, миличка.Красиви , много красиви са стиховете ти.С обич.
  • Прекрасно е!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...