Сбогуване
Скъса ли се нишката сърдечна,
пулсът ли от бягане се срина,
мислите ли изкрещяха стреснато,
или просто...
някой си замина.
Някой -
срещнат в дните ни безцелни,
поздравен без поздрав -
само с устни,
бегъл спомен във души обемни,
спирка в повседневното препускане.
Ненаучени да се обичаме,
ничии,
разминали се с никой.
Плещим автентичните си притчи -
компенсации за драни викове.
В центъра на общата си съвест
кърпим памет с дупки от мечти.
И ако си тръгваме на съмване,
крием експлодирали души.
© Мери Добрева All rights reserved.
