15 nov 2007, 15:38

Сбогуване

  Poesía
1.1K 0 5

 

 

                  Всяко сбогуване носи следа

                  от мъничко болка и капка тъга.

                  Сбогувам се с лятото, с волната шир

                  на морето, родило този нежен зефир.

 

                  Сбогувам се с ято, поело по дългия път

                  на незнайни посоки, там нейде отвъд

                  планини и поля, лесове и реки,

                  преследващо сякаш незрими следи.

 

                  Сбогувам се с дългите дни,

                  с пълнолунните вечери,

                  с омаята тежка на цъфнали кестени.

 

 

                  Сбогувам се с лятото с болка в душа,

                  премесена с нежност и капка тъга.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...