15 нояб. 2007 г., 15:38

Сбогуване

1.1K 0 5

 

 

                  Всяко сбогуване носи следа

                  от мъничко болка и капка тъга.

                  Сбогувам се с лятото, с волната шир

                  на морето, родило този нежен зефир.

 

                  Сбогувам се с ято, поело по дългия път

                  на незнайни посоки, там нейде отвъд

                  планини и поля, лесове и реки,

                  преследващо сякаш незрими следи.

 

                  Сбогувам се с дългите дни,

                  с пълнолунните вечери,

                  с омаята тежка на цъфнали кестени.

 

 

                  Сбогувам се с лятото с болка в душа,

                  премесена с нежност и капка тъга.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...