15 нояб. 2007 г., 15:38

Сбогуване

1.1K 0 5

 

 

                  Всяко сбогуване носи следа

                  от мъничко болка и капка тъга.

                  Сбогувам се с лятото, с волната шир

                  на морето, родило този нежен зефир.

 

                  Сбогувам се с ято, поело по дългия път

                  на незнайни посоки, там нейде отвъд

                  планини и поля, лесове и реки,

                  преследващо сякаш незрими следи.

 

                  Сбогувам се с дългите дни,

                  с пълнолунните вечери,

                  с омаята тежка на цъфнали кестени.

 

 

                  Сбогувам се с лятото с болка в душа,

                  премесена с нежност и капка тъга.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...