Всяко сбогуване носи следа
от мъничко болка и капка тъга.
Сбогувам се с лятото, с волната шир
на морето, родило този нежен зефир.
Сбогувам се с ято, поело по дългия път
на незнайни посоки, там нейде отвъд
планини и поля, лесове и реки,
преследващо сякаш незрими следи.
Сбогувам се с дългите дни,
с пълнолунните вечери,
с омаята тежка на цъфнали кестени.
Сбогувам се с лятото с болка в душа,
премесена с нежност и капка тъга.
© Боряна Пенева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
