Всяко сбогуване носи следа
от мъничко болка и капка тъга.
Сбогувам се с лятото, с волната шир
на морето, родило този нежен зефир.
Сбогувам се с ято, поело по дългия път
на незнайни посоки, там нейде отвъд
планини и поля, лесове и реки,
преследващо сякаш незрими следи.
Сбогувам се с дългите дни,
с пълнолунните вечери,
с омаята тежка на цъфнали кестени.
Сбогувам се с лятото с болка в душа,
премесена с нежност и капка тъга.
© Боряна Пенева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
