Всяко сбогуване носи следа
от мъничко болка и капка тъга.
Сбогувам се с лятото, с волната шир
на морето, родило този нежен зефир.
Сбогувам се с ято, поело по дългия път
на незнайни посоки, там нейде отвъд
планини и поля, лесове и реки,
преследващо сякаш незрими следи.
Сбогувам се с дългите дни,
с пълнолунните вечери,
с омаята тежка на цъфнали кестени.
Сбогувам се с лятото с болка в душа,
премесена с нежност и капка тъга.
© Боряна Пенева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
