Сбогуване

15.11.2007 г., 15:38 ч.

Поезия

919 0 5

Всяко сбогуване носи следа

от мъничко болка и капка тъга.

Сбогувам се с лятото, с волната шир

на морето, родило този нежен зефир.

Сбогувам се с ято, поело по дългия път

на незнайни посоки, там нейде отвъд

планини и поля, лесове и реки,

преследващо сякаш незрими следи.

Сбогувам се с дългите дни,

с пълнолунните вечери,

с омаята тежка на цъфнали кестени.

Сбогувам се с лятото с болка в душа,

премесена с нежност и капка тъга.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.