сбогуване

Poesía » Otra

897 0 1

Обичам нетрайността на нещата.

Тяхната ефирност и ранимост...

Днес съм тук, а утре ме няма -

великата шега на Природата.

Пада прах, неусетно почти

и залива всичко познато.

Ето, книгите в библиотеката дори,

и те са погълнати в сиво...

Но, аз обичам тази Самота -

тази вечна раздяла с Живота.

Ще дойде ден и нечия грижовна ръка

ще изстрие прахтта и всичко останало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0