Обичам нетрайността на нещата.
Тяхната ефирност и ранимост...
Днес съм тук, а утре ме няма -
великата шега на Природата.
Пада прах, неусетно почти
и залива всичко познато.
Ето, книгите в библиотеката дори,
и те са погълнати в сиво...
Но, аз обичам тази Самота -
тази вечна раздяла с Живота.
Ще дойде ден и нечия грижовна ръка
ще изстрие прахтта и всичко останало.
© Зорница Аламанчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
