Обичам нетрайността на нещата.
Тяхната ефирност и ранимост...
Днес съм тук, а утре ме няма -
великата шега на Природата.
Пада прах, неусетно почти
и залива всичко познато.
Ето, книгите в библиотеката дори,
и те са погълнати в сиво...
Но, аз обичам тази Самота -
тази вечна раздяла с Живота.
Ще дойде ден и нечия грижовна ръка
ще изстрие прахтта и всичко останало.
© Зорница Аламанчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
