Mar 7, 2008, 6:54 AM

сбогуване 

  Poetry » Other
591 0 1

Обичам нетрайността на нещата.

Тяхната ефирност и ранимост...

Днес съм тук, а утре ме няма -

великата шега на Природата.

Пада прах, неусетно почти

и залива всичко познато.

Ето, книгите в библиотеката дори,

и те са погълнати в сиво...

Но, аз обичам тази Самота -

тази вечна раздяла с Живота. 

Ще дойде ден и нечия грижовна ръка

ще изстрие прахтта и всичко останало.

© Зорница Аламанчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??