7.03.2008 г., 6:54 ч.

сбогуване 

  Поезия » Друга
592 0 1

Обичам нетрайността на нещата.

Тяхната ефирност и ранимост...

Днес съм тук, а утре ме няма -

великата шега на Природата.

Пада прах, неусетно почти

и залива всичко познато.

Ето, книгите в библиотеката дори,

и те са погълнати в сиво...

Но, аз обичам тази Самота -

тази вечна раздяла с Живота. 

Ще дойде ден и нечия грижовна ръка

ще изстрие прахтта и всичко останало.

© Зорница Аламанчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??